Разнежвам те със устни в дъх на шепот.
По кожата ти влага засиява.
Гръдта ти се налива в мойте шепи.
И цялата тъй, тръпнещо узряваш.
А с колко нетърпение в ръцете
опипвам милиметърно плътта ти.
Умът познава, че убиваш ми сърцето.
Живея те със чувства във кръвта.
Трепери твърдостта ми пред вратите ти.
С увереност напирам към смирение.
И сякаш, като в Божия обѝтел,
прикляквам за блажено опрощение... ...