От моят дом, през девет хълма
е родна, българска земя.
Душата ми, любов изпълва.
Сърцето ми е светлина.

Там, като в приказка позната,
река тече във златен цвят.
След песента на тишината,
волове, нивите орат.

Магия, времето е спряло.
Небето грее от звезди.
През девет хълма е началото
на идващите старини.

Щурчета с музика рисуват
надеждата за светлина.
След сто лета, ще ни се струва,
че всичко почва от сега.

Народът мъкне свойто бреме
по свята, българска земя.
Зад девет хълма, като мене
проклинат сивата мъгла.