Зад хоризонта

4 oct 2014, 20:54

Poesía » Filosófica

830 0 3

Надебеляла до пръсване стара шега,

колебливо пристъпва по старо въже,

протъркано, губещо се в хоризонта.

Някъде там са мечтите.

Отдолу здраво дърпат греховете.

Отгоре Бог, подал Ръка с Любов.

Отзад банкерите се целят.

И много материал за папараци.

Понякога мечтите ни са в полет.

После падаме в съня.

Проглеждаме едва в Тунела,

съгласни на коричка хляб.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

maikata (Мая Тинчева)

2014-10-06T00:16:14+03:00

Прекрасно! Благодаря!
ledohod (Георги Христов)

2014-10-05T15:02:42+03:00

Поздрав!От едно пожълтяло листо...,благодарно за вниманието.
ico10 (Христо Стефанов)

2014-10-05T12:10:25+03:00

Понякога мечтите ни са в полет.
После падаме в съня.

Тъжно, но истинско! Поздрав!