Дъждът от снощи сам се укроти…
И Облакът си пръсна козирката,
зад хълма, край смълчаните скали.
Сред глухите въздишки на тревата…
Зората се показа – изведнъж
с кокарда от златисти изумруди,
преди да кацне в цъфналата ръж!
И Слънцето самичка да събуди!
Ухае на пелин!… И топла пръст!
Ухае на подгизнали дъбрави,
там, дето снощи падналия дъжд
сред локвите самичък се удави!... ...