Написах ти писмо на лист от кестен
и в локвите го пуснах – да те търси.
Не помня друга тъй красива есен.
Макар че те изгубих. И е късно.
Броя на дните сиви неспокоя,
прелитат в календара важни дати
Залъгвам се все още, че съм твоя.
Стихът ми прегорява сред тревата.
И в утрините, от слана пленени,
дими захвърлен фас и зъзне мракът.
В квартала краен с дрипави пердета
пищи забравената млековарка. ...