4 feb 2012, 0:30

Зад завесата... 

  Poesía
774 0 15

Зад завесата на болката иди

във мига, когато е заспала.

Погали я и я целуни,

ако можеш, забрави, че е боляла.

 

Дрехите ù смело облечи,

в огледалото ù бавно се огледай,

смисъла от нея потърси,

колкото и да е дребен.

 

И прости ù, че в теб е дошла –

неочаквана и непоканена,

че развързала е тя страха

и тъгата гладна е нахранила.

 

Приеми я като рядък дар

и не питай колко ще остане.

Остави я! Нека се успи

и да се събуди като вяра.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??