ЗАДОЧЕН РАЗГОВОР
Няма раздяла лека, добра,
от всяка раздяла те боли,
а нашата раздяла така
набързо, бързо свърши, нали?
Месеци и дни отлетели,
разговори и писма безброй,
хубаво те не са видели,
защо ще ми каже ли някой?
Когато в човек се излъжеш,
най-много от това те боли,
себе си само не можеш
да измамиш, излъжеш, нали?
В обичта ми ти не повярва -
тя е чиста и аз затова
няма с нея да се натрапвам,
казах "добре" на твойте слова.
Но така много аз желая,
да разбереш грешката си ти.
Искам двамата с теб накрая
да изживеем сетните дни.
И все пак надеждичка малка
не престава да блещука в мен,
тя сега е толкова жалка,
но аз искам да вярвам в този ден.
Без надежда човек умира.
Аз не желая още смъртта.
Хубави неща все намирам -
вярвам, знам, силна е любовта!
© Анка Келешева Todos los derechos reservados