Задушница

11 nov 2011, 21:15

Poesía » Civil

892 0 1

От спомена как камъчета по дървото
почукват и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.

С последната си капка на сърцето,
с последната троха на паметта,
свещта на спомена в ръцете
разплакани жени държат.

С напевен глас мъжът във черно
реди и преповтаря имена,
като докосване, което постепенно
изтлява върху наш'те рамена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.