Задушница

                      В памет на моя поетичен брат Радко

Колкото повече научавам, толкова по-малко зная

за незримо и видимо. И дали запетая

е денят безтегловен с примка стръмна и ловка

към живот нов, изписан след гигантска диктовка?

И защо чак когато пулсът звънък се счупи,

тук човеците слаби, скрити в тленни хралупи,

се досещат набързо, че е  само пролука

този свят насекомен, окован в непоука

и повтарящ се странно под безкрайно индиго?

Тъй в загадки препъната сред въпросното иго

днес се моля на Бога висини да разтвори

и с душите на мъртвите по добри коридори

на земята да слезе утешение скрито

при скръбта ми, събрана в струйка вино и жито.