10 may 2008, 12:12

Задъхано 

  Poesía » Filosófica
1189 0 21
 

Непредвидено губим синхрон:

мигновено и необратимо,

по един нелогичен закон

ни дели бяла осева линия.

 

Безполезно е. Стар метроном

отброява на чувствата срока

и налага ни темпо "бегом"

безпощадно, в различни посоки.

 

С бясна скорост прелита светът -

отстрани се размива пейзажът.

Цел ли имахме? - път, още път...

Спри за миг! - Имам много да кажа...

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??