Помръкнала те търсех безнадеждно,
зад прашните,опушени стъкла.
Там трепкаха лъчите на копнежа,
ала докосваха ме те едва едва...
И мислех аз да чакам,да опитвам,
страхувах се от нещото навън.
Фонтанът на мечтите тихо блика,
ала не пуска ме прозорецът отвън.
Не щеш ли,появи се от небето,
и хвърли поглед към прозрачните стъкла.
Напука ги и счупи ги полека,
а после ми подаде ти ръка. ...