Като номинал в ръката ми е твоята ръка.
Твърде близо до мен е твоята близост.
На пух и прах чувствата в мен се пропукват,
а раят в душата ми придобива пропускливост.
Обзема ме ненадейно недомисленост,
че звездите покрай мен ще изчезнат,
че вятърът носи следи от нетрайност,
че някъде другаде има съдбовна пътека.
Ще си взема от аромата на небесния извор,
от блюдото на подредените херувимски чудеса
ореол от любов ще изплета като венец над нас.
За да не опустеят сърцата ни! Тогава?! Сме заедно...
© Мария Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »