Заешка душица
Есен в сукман с тежка кошница - пълна,
с грозде преяли, пияни врабчета.
Мъничка, крехка надежда покълна -
плах минзухар с две лилави очета.
Казват - от съмнало кърпи кожуха,
слънчев гледец - той в сърцето прибран е -
спомен за летния зной - за разтуха,
в зимния студ топлинка да остане.
Тръпне предутринно, вехто плашило,
вятър през дрипи, мелодия стара,
свири на гайда и тънко ручило,
къса от тънката синя омара.
Свито на топчица плахото зайче,
там през баирите стъпки дочува.
Есен подава му медно кравайче,
в душицата заешка, зима върлува...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Миленче!
-
Мило, нежно и вкусно, поетично изкусно!
-
Благодаря ви сърдечно, момичета!
-
Много нежно и красиво!
-
Много ми хареса, описателно, красиво!
-
Успя, Дени, разсмя ме! Друга е зимата, Никола и всички ние сме зайчета. А онази, снежната и аз не я обичам.
-
Виждам се като плахото зайче в твоето произведение, Надежда. Уж обичам зимата с нейните безброй празници, а ми настръхва косата като си помисля за нея и придружаващите е проблеми! Поздрави за написаното!
-
Мъж? Двама мъже? Водка.. Не знам. Не че е утешително, но и на мен ми се е случвало.
Прегръдка
-
Луда и без хапчета и на диета...Може би метла - харманска.
-
Розово хапче? Торта?
-
Налегнал ме е някакъв тих ужас, Дени. Като бягане насън, от нещо невидимо.
-
Ох, Тази твоя есен в сукман е много хубава, макар че нежелана..
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
