marg0 (Маргарита)
17 26
9 feb 2007, 9:42

Загиващ 

  Poesía
731 0 3

Скърца перото ...

Надежда тиха плаче във усмивките на младите лица.

Сълзи проронват

и сякаш киселина пробива дупки във фините сърца.

Догаря кожата

и търси свежест във целувката на родната земя

или безпомощна,

копнееща спасение, желае майчина кърма.

Да вкуси спомен,

да пипне брата си със две ръце, за туй се моли тя.

Издирва вечност...

Но тази нежна плът умира, погубена от болестта.

Лежи и вярва.

И тъй загиващ очаква кратка радост малкият човек.

Но няма участ,

и няма орис, която туй сърце насилствено ще спре.

© Маргарита Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • и няма орис, която туй сърце насилствено ще спре.

    !!!
  • миличко много си добра в тъжните и драматични стихове,но гледай по оптимистично на нещата и живота като цяло и ни зарадваи с нещо весело и палаво
  • Никой няма да загива! Забранявам!А кой ще пише стихове тогава, а?
Propuestas
: ??:??