Marcek (Мария Чомакова)
45 116
15 ago 2007, 11:47

Загледана 

  Poesía
863 0 3
Далечното ми слънце ме огрява,
завиждам му за липсата на избор.
Жаравата във него все остава,
а аз вода съм, но без извор.
Начало имам, имам край,
а за безсмъртие се боря.
Не съм различна - аз съм ад и рай,
като останалите хора.
Загледана във чупката на облака,
разбирам колко много искам.
Потичам плаха, босонога,
вода съм и откривам извор.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??