9 feb 2008, 9:28

Захир 

  Poesía » De amor
853 0 5

Още те усещам,

сипеш се в ума ми като дъжд.

По тялото ми лазиш бавно,

неизбежно, като смърт.

И прорязваш!

Устните пресъхват всеки път.

Тръгна и в мен не съмва,

 на дълбоко,

тъмно като в рог.

И дали?

Дали ще се измъкна?

 Надеждата?

 Казват, че я има!

 Тя и с тебе си замина.

 И прорязваш!

... Като пиявица засмука от сърцето,

а аз дълбая!

... И те усещам,

 пронизваш ме като прокоба -

да не погледна (друг)  мъж.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??