Закачка

         Слънцето протегна огнени ръчички

         и намигна хитро със очички:

         “Хей, младежо, спри и виж това,

         което трудно ще опиша със слова!”

         Огледах се и спрях за миг на място:

         за сърцето ми в гърдите  стана тясно!

         По улицата наша весело вървеше тя,

         облечена в ефирна рокля на цветя.

         Погледът й в миг се спря на мен,

         аз върнах й го -  очарован, възхитен...

         Щастието обаче трая само миг,

         след който придобих посърнал лик.

         В края на уличката чакаше я той,

         а сърцето ми нададе страшен вой!

         Слънцето изпрати усмивка лъчиста,

         а аз изпях мъката пред вас – на листа...

                                     Закачка

                                      /продължение/

         Гледах отдалеч  развитието на тази среща,

          която трябваше да почне страстна и гореща...

         Той развика се, тя - също. Завъртя му два шамара...

         А от сърцето мъката ми смъкна си самара!

         Двамата тръгнаха огорчени в различна посока:

         припнах като яре – догоних я с няколко скока!

         Хванах я бързо, нежно и ласкаво за ръката,

         от допира с нея –омекнаха ми палаво краката...

         Подадох кърпа – да премахне влагата си от очите,

         сърцето нейно -  бедното, тежко биеше в гърдите...

         Предложих щедро да опре глава на мойто рамо,

         да премине мъката й, да намери кратка утеха само...

         Така останахме дълго, дълго - колко време  не знам,

         но сърцата ни щастливи почнаха да пишат нов роман...

         За нея случката - от скръбна и крайно драматична,

         превърна се за двамата в поема – нежна и лирична!