Тоя вятър е като дива прегръдка,
толкоз луда, нежна и дръзка,
с порив роши косите ми гъсти
и отново ги сплита с немирните пръсти.
И надипля на гънки полата,
и обгръща без свян и снагата,
и поднася ме с повеи бурни,
гали страстно и моите устни.
Не поглежда, не спира играта,
закачливо се шмугва в шубрака,
а оттам, поприкрил се в листата,
ти ми смигваш с усмивка позната.