22 ago 2006, 8:33

Закачливо 

  Poesía
615 0 8

Слънчево зайче игриво

спря се днес върху мен.

Усмивка,весело чувство

донесе ми в топлия ден.

 

Огледах се.Кой ми го праща?

Случайно при мен ли дойде?

Аз вече „ окото не хващам”,

не ходят подир ми мъже.

 

Преминах трийсет и пет,

и времето своето взе си.

Вярно,нося душа на поет,

но външно-о,хубост къде си.

 

А зайчето скача и шава

обхожда ме,бяга по мен..

Мъжа ми ме наблюдава,

усещам,ще има проблем.

 

-Какви са тез зайци по теб?

На кой ти си дала нишан?-

въпроса смрази ме кат лед,

и бързо отвърнах:-Не знам.

 

- Не знаеш,как ли пък не.

Я кажи ми,кой те закача?-

а пък моето женско сърце

тупти,в гърдите ми скача…

 

Но усетих усмивка,потайна

и веднага всичко разбрах.

Няма страшно,нямало тайна

огледалце че държи го видях.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви Мартин и Доли,
    с усмивка украсихте ми деня.
    Не зная лошо ли е,или добро ли,
    ала на чувството за хумор държа.

    Поздрав и усмивка.
  • Много приятна закачка. Поздрави!
  • Усмивките променят всичко,
    а закачките стават по трайни ...

    Поздрави за стиха!!!
  • Благодаря на всички за коментарите,
    радвам се че закачката ви допадна.
    Романтико ,благодаря ти за думите,
    да знаеш,камък от сърцето ми падна.

    Усмивки,усмивки,усмивки... и целувки.
  • Браво,Етчи,за закачливия стих!
    И повярвай на Романтика -той знае какво говори!
  • Супер е!
  • Браво!
  • Най-после го дочаках това зайче да скочи в сайта!!!
    Виж, Ани, жените от твоята възраст и към четиридесетте са най, най...
    Така, че радвай се щом има зайчета да ти скачат.

    Поздрави за стиха!!!
Propuestas
: ??:??