Календарът на стената е отронил без тъга,
лист последен с правилата, казал НЕ на лудостта.
Ето ни пред нов прозорец, изгрев нов за нас тъкми.
С надежда подплатен е, за сразените души...
Пътища се ширят в мрака, тръпнат босите пети.
Вадим от дълбоко вяра, закалена в бури зли.
Бог, е горе на небето! Ту прощава, ту гневи...
Но обича си чедата, като праща им беди.
Няма правди няма кривди. Земен ад, невидим рай.
Дишай, душо, ти несретна, твоят Дух кове се май!