За тебе, рожбо, пиша аз отново.
За бялата ти, чистата душа.
Събирам майчина тъга във слово
и пращам я към твоята звезда.
Макар във други свят, аз знам усещаш
как хората по ангелски събра.
Как болката успя да трансформираш
във вяра, че доброто е съдба.
Чрез "силата" ти хората видяха,
че миг един-убийствено жесток
превърна се във песен недопята,
дописвана със сЪлзи цял живот.
Дано да ми простят. Дано повярват,
че вече си икона. Светлина.
Заклевам се, за всички да запазя
спомен не... а жива любовта.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados