Заключен с десет ключа

Какво като си се заключил с десет ключа?

Какво като си затворил ти сърцето си за мен?

Нима си мислиш, че няма да те навестявам във съня ти

И няма да тъгуваш ти за мен?

Не можеш ти да ме изтриеш от живота си,

Със тебе бяхме две души, събрани във едно,

Но ти не пожела да продължиш със мен,

Защото мислиш, че друга е отредената за теб.

Сам този избор ти направи,

Не искам аз да те виня,

Но няма да се примиря и

Спомените свои ще ти пращам.

Със първите лъчи на слънцето

Ще идват те при теб един след друг,

Ще крачат тихомълком пак до теб

И с теб ще чакат идването на нощта.

Тогава вече ще е мойто царство,

Не ще да имаш ти покой дори за миг,

Ще шепнеш тайно мойто име и

Ще изгаряш в скритата си страст.

Сега живееш във лъжовен свят,

Където всичко е привидно уж щастливо,

Но зная аз, че липсвам ти във всеки час

И напразно се опитваш да изтриеш спомена за мен.