valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
11 feb 2008, 15:41

Заключен във въпроса шепот 

  Poesía » Civil
704 1 8
Какво ти бъдеще за утре
в таз зациклена държава,
която от безвратни мутри
позорно днес се управлява?

И като пъклена картина
роптането напира в мен.
Душата ми е вече синя
от ръгането със остен.

Усмивки няма по лицата.
Проблеми тонове тежат.
Днес потърпевши са децата
в този - бездушевен свят.

Превръщат ни кръвта в монети,
мечтите стрелят се с пари.
В портфейл изражда се сърцето
и с алчност вече то тупти.

Но докога така ще бъде?
Въпроса с шепот го крещя...
Ще може ли да се развъди
любов в човешката душа?

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравявам те - за непремълчаното-казано от теб...
  • Прекрасно е!Самата реалност!Поздрав!
  • Хареса ми...
  • Всичко може да се развъди в човешката душа-алчност,покорство,доверие,страх,но не и любов.Нея си я има още от раждането ни,често тя се задушава,а понякога си остава в скритите дълбини на сърцето,но я има.
    Поздрав,много истински стих.
  • И да крещим и да не крещим,никой не ни чува,Вальо!
    Хубав въпрос!
  • Ще може ли да се развъди
    любов в човешката душа?
    ...


    ще трябва да направим развъдник...

    поздрав, Вал*
  • Болезнено реален и безумно силен стих! Поздравления, Поете!!! Отново ме развълнува и замисли!
  • Колко истина има в думите ти..."Превръщат ни кръвта в монети,
    мечтите стрелят се с пари.
    В портфейл изражда се сърцето
    и с алчност вече то тупти."...По улиците се разхождат само банкноти;Това е тъжната картинка у нас.Няма вече морал и етика в отношенията между хората.
Propuestas
: ??:??