Заключена за нас

Къде изчезват светлините?

Къде е вятърът щастлив?

Къде е слънцето във дните?

Къде е поривът красив?

Светът е скучен, прозаичен

и времето едва върви,

и ти си някъде далечен –

без чувства, обич и мечти.

От болка страда тишината

и дълго, дълго тя мълчи,

погубена е красотата,

от самотата как боли.

През разстояния, пространства,

зад тези сини планини

заключена за нас остава

любов от приказни страни.

               Мария Мустакерска