Мое лято, заключено в цветна градина
от хибискус червен и петунии нежни,
моя жегава обич, опита от вино,
прекипяло повторно във моите вени...
С гребен решиш косите на златното жито,
с огнен дъх пепелиш всяка суха тревица,
пак ме гледаш със поглед на синьо мънисто,
пак премигваш невинно със дълги ресници.
Мое лято, заключено в морска коприна,
звук на буря далечна във изхвърлен рапан.
Остани, остани като жарка борина,
като сетна въздишка по сън разпилян! ...