4 feb 2011, 13:13

Закодирано 

  Poesía
1020 0 29

 

 

изгубих се

без път и бъдеще

по острите си ръбове

разкъсах дните

останаха ми само

тихите ъгли

които проветрявам

сутрин с музика


и хвърляш ключ

отключващ светлина

с ръце от мрак

изписваш - има ме

заключваш се

в минутите назад

а после закодираш

всичко в минало

 

намерих се

по тебе се познах

в очите ти - стени

ръцете - пирамиди

и само шепот някакъв

и шепа древен прах

останали са ни

но те са ни завинаги

 

 

посветено

 

 

 

 

 

 

 

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??