Тогава още знаех - ще запомня...
тъй дребнички са важните неща.
Протегна шепа с няколко малини,
в която сякаш бе се сбрал света.
В тях имаше и обич, и надежда,
че тази малко шепа плодове
ще може да запълни дълга пропаст,
да заличи незнайни грехове...
Че ще изтрие тихомълком всичко,
което времето не ни спести
и ще забравим колко сме били самички
аз - без баща, без дъщеря си ти! ...