6 nov 2021, 20:59

Нямам вече ръце за прегръдка 

  Poesía
457 4 8
Да очаквам бе мисия моя,
твоята - да се будиш царица.
Обичта ми разрина пороят,
активиран с коварна главица.
Отстоявах със зъби и нокти
правото ти да впримчваш късмета.
Нервите ми до лудост изопна
самовлюбено с бавна вендета.
Тихомълком вмени ми пороци,
докато безрезервно ти вярвах.
От сълзите ми бликат потоци,
служат ти за релакс разтоварващ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??