28 nov 2007, 17:02

Закъснял 

  Poesía » Otra
744 0 7
          Закъснял
Сутрин разчупвам леда,
гледам в прозореца скрежен,
толкова много лета
умори се към мен да си нежен.

Закъсня, пак закъсня,
свири вятър в комина,
виелица вън побесня
и през душите премина!

Но повярвай!
Южнякът отвън
на вратата ни чука -
ето, пристига с гръм -
ще разплаче... капчука...

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??