Закъснял  копнеж

Искам пак на рамото ти да заспя,

в прегръдката на силните ръце

да отнемам твойта топлина,

да чувствам ритъма на твоето сърце

в едно със моето как бие

и в присъница с целувка нежна

прошепнеш - ще те завия,

мила, ще настинеш, не бъди небрежна.

И с атлазена завивка, мека,

тялото ми голо да прикриеш,

ти знаеш как, едвам, полека,

прегръдката да не разкриеш.

Безкрайна, като вечността,

вълшебна нощ да ни покрие,

луд копнеж да спира ни дъха,

в едно телата да обвием

с онази нечовешка, дива страст,

изригнем, като жежка лава,

и времето дори да няма власт

над любовта - нека ни изпепелява.