Закъснял съвет

23 jun 2010, 13:33

Poesía » De amor

709 0 2

Един човек ми каза,

че сърцето ми изгаряш,

че през душата ми минаваш

и не се поколебаваш.

Прав бил е той,

но нали тогава ти все още беше мой.

Лъжа ли е било,

или просто една искра в сърцето ми добро?

Останах без сълзи,

без мечтите си

и без николко щастливи дни.

Малка бях тогава,

но остави ми ти една рана,

която още боли

и не спира да кърви.

Огъня в мен не загаси,

остави го да изгаря частиците от сърцето ми,

да пленява съзнанието ми

и да трови подло душата ми.

Но аз не те мразя,

въпреки във вината ти да газя

и да ми се иска да отмъстя,

но не мога, защото още спя.

Не мога да позволя да страдаш,

макар и с друга да се радваш,

макар и откраднатото мое

да бъде нейно и твое.

Но един ден ще си платите

за мъките и злините,

които причинихте

и не се извинихте.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Arogarn (Калин Кръстев)

2010-06-23T16:46:40+03:00

Вие 'под мен' трябва да разберете, че за хубав изказ все пак е нужен и малко опит. Не потъпквайте начинаещите творци, защото те имат много повече да живеят и правят от вас. Ако все пак го направите се надявайте някой 'да погази вината ви' и да ви прости. Наистина мелодичността куца, но замислете се 'Що е това - вдъхновение?'
aza-9 (Пенелопи Клисурска)

2010-06-23T16:01:52+03:00

Мила,пиши есета,това го можеш.Привет!