14 ene 2008, 15:56

Закъсняла истина 

  Poesía » Otra
1086 0 42
 

Ще ти пиша насън. До поискване.

Деня си ще разказвам по минути.

И знам, че ти насън ще се усмихваш

на малките ми дневни лудости...

 

И няма да поискам да се върна.

Отново там. Преди заспиването.

Защото, колкото и да те търся,

ти там за мен си минало...

 

За тебе аз съм спомен  в липсата,

че моят ден принадлежи на друго.

Остава наше времето единствено

помежду „Лека нощ" и „Добро утро".

 

Добро ли?! Само тъй е кръстено

от навика. Като гримаса лицева.

А аз повтарям „Лека нощ " до втръсване.

И не по навик. Просто - късна истина...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??