Закъсняла любов?
Не, не съм закъсняла.
Аз съм точно навреме -
като дървена гара,
кантонерка, обслужваща
изоставени мини,
тук влак рядко минава;
подминават години
и треви до небето
ме обрасват щастливи
със червени калинки,
по които разбирам -
ето пак наближава!
Те разперват крилцата
и пчелите мъхнати
суетят се нататък,
накъдето подгонва
пронизителна свирка.
Най-внезапно спирачка,
най-внезапна почивка.
Нещо черезвичайно?
Някой махнал стрелките?
Някой релсите краднал,
за метал взел парите?
Слаба Богу! Навреме!
Аз въздишам свободна.
Приюти се във мене!
Късно е да си ходиш!