3 ene 2007, 20:55

Закъснялата любов... 

  Poesía
1016 0 6
Разпиляла коси от усмивки,
скрила в себе си морския дъх,
забравила болки и грижи,
тя с целувка събужда света...
Игриво ръка на рямото слага
и вдъхва ти сила за нова борба,
и сладката радост от стара омраза
опиянява и мен, и света...
Поглеждам те - а теб те няма...
Търся те - а си далеч...
И как да продължавам да обичам,
когато няма смисъл днес?!? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??