3 ene 2007, 20:55

Закъснялата любов... 

  Poesía
947 0 6
Разпиляла коси от усмивки,
скрила в себе си морския дъх,
забравила болки и грижи,
тя с целувка събужда света...
Игриво ръка на рямото слага
и вдъхва ти сила за нова борба,
и сладката радост от стара омраза
опиянява и мен, и света...
Поглеждам те - а теб те няма...
Търся те - а си далеч...
И как да продължавам да обичам,
когато няма смисъл днес?!?
Не искам да живея със мечтите,
на спомени не искам да съм роб,
отдавна тръгна си това момиче,
което искаше от теб любов...
Сега съм друга - толкова различна!
Не искам да се вричаш в мен...
И името ти вече не изричам...
Омръзна ми да съм дете!
Сега съм друга - но не съм добра!
Студена съм! И ледена! И дива!
И търся твойта топлина...
Но не за обич, а за нова сила...
Поглеждам те - отдавна теб те няма,
но май не искам да те имам пак...
Порастнах! Силна съм! Дали добра съм?
Ще разбера след ден, след два...
Ще разбера, когато пак те срещна,
ще разбера, когато съм със теб...
Дори да знам, че няма да е днеска,
ще чакам - още съм дете!

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??