Сънувах и снощи бащини двори -
къщата, мегдана и стария геран,
детството наше, кой какво стори...
Спомени свидни, миг преживян.
Писах ти много, не пратих едно,
скътани пазя ги, в кутия в долапа...
С мисли достига те всяко писмо
и знам, че четеш ги... с душата...
Усещам отново познати ухания,
тръпка при допир с твойте ръце,
първи трепети, сълзи, познания,
що е да люби моминско сърце... ...