Слана попари крехкото ми тяло,
а някога аз бях зелената трева
и слънце гря и беше лято,
а тъкмо бе отминала и пролетта.
Щастието ми беше ежедневно
и радост бе покрила селския ми двор,
но есен рязко ме застигна гневно
и мойта волност стана мой затвор.
Залезе слънцето над моя небосклон,
черна нощ настана над света ми.
Нямах време даже за поклон -
завесата се спусна под носа ми. ...