Гледаш небосвода син,

как слънцето залязва с ритъм бавен

и го гледаш с насълзените очи -

колко е красиво, Боже.

Така залязва и твоята любов:

като слънцето - игриво.

И лъчите също толкова красиви,

със сетни сили, светлината ярка

лицето ти допират.

Както мъжката ръка милваше лицето

и гледаше ги ти

със сълзи на очите,

и протягаше ръцете натежали,

както ги протяга и дете,

и искаш залеза да гали,

да гали твоето лице.

Залезът е вече в сетния си час,

още малко му остава

да ни радва, още малко

и само спомен да навява.

Ще се сещаш с мъка ти

за залеза на утринното слънце

и за топлите лъчи,

които милваха те бърже
и спомняха дори за предишните,
прекрасни дни.