Залез

3 jun 2009, 11:47

Poesía

542 0 4

Не вижда утрото засмяно
човекът себичен и зъл.
Но времето си отшумяло
да върне той не би могъл.
Мъдруват старите тополи,
когато залез натежи.
Дори на глас да се помоли,
едва ли бог ще му прости.
Когато слънцето угасне
и падне над земята нощ,
Луната безпределно ясно
виси над него като нож.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Залез

Искате да прочетете повече?

Propuestas