Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
7 jun 2014, 23:17

Залез 

  Poesía » Filosófica
518 0 5

Залез


Изпращам с поглед слънцето на залез
и попиват във очите ми лъчи.
Как искам онзи облак да погаля,
дето свил се е на пале и мълчи.


Целува хладно с сенките земята
огненото слънчево кълбо и то
разлива за последно светлината,
потъмняла като скритото златò.


И сякаш изповядват ме лъчите:
Кой от двата свята видими избра?
Дали този - изпълнил ти очите,
или онзи, който идва с вечерта?

 

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Удоволствието е взаимно! И аз те чета!
  • Великолепно!
    Знаеш ли как се радвам, че попаднах на теб!
    Много ми допада поезията ти, чета с удоволствие.
  • Благодаря ви, приятели на словото и мисълта! Радвам се на вашето внимание! Желая от сърце успехи и на вас!
  • Много хубав финал! И аз се размислих...
  • Много ми хареса.

    Последната строфа ме размисли.

    Поздравления, Даниела!
Propuestas
: ??:??