12 oct 2014, 19:27

Залез 

  Poesía » De amor
901 0 12

                  Залез

 

Пурпурен залез накрай земята изтлява,

светлина и мрак разделят света ни на две,

дали в този миг само денят отминава,

или с него си тръгва и нещо от теб…

 

Едреят сенките от зарево далечно,

ето, луната хвърля сребърни мрежи,

без компас в кръговрата извечен,

търсим в нощта единствено нежност.

 

С последните лъчи  в очите ти ще вляза,

за отминалото време няма да тъжа,

към изгрева - и след най-красивия залез -

по извивката на топлите ти ириси вървя.

 

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??