ЗАЛЕЗ
Аз имам простички въпроси,
понякога дори ме дразнят,
но песен щом в душата нося,
за мене всеки ден е празник.
Сама ще трябва да решавам
къде, кога и как да ида.
Душа, ти как ли оцеляваш
в постелята от паламида?
Опитвам се да те опазя
от кал, от страсти и омраза,
от суета и словоблудство.
Щом тръгне слънцето към залез,
сълза контура му изрязва
и го превръща във изкуство.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
сълза контура му изрязва
и го превръща във изкуство.!
Красиво е, цялото е красиво. Но това е съвършено: от болката през сълзата към изкуството!