15 oct 2006, 12:53  

Залез 

  Poesía
673 0 2
Залязва слънцето в далечните простори
на морските безбрежни ширини –
разстила тъмнина полите свои
над стихнали лагуни и скали.
Удавя се последния отблясък
сред плясъка на сънени вълни –
отнейде се дочува птичи крясък,
утихва… А сърцето ми, гори.
06.07.1984г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??