19 ago 2006, 11:07

Залез 

  Poesía
803 0 0

Когато слънцето залезе
и любовта със залеза умре,
когато болка в сърцето влезе
започваш да се питаш - накъде?
И сълзи вече не достигат,
бродейки по пътя свой,
птиците сами умират,
в самота потъна и живота мой.
А за тебе слънцето изгрява,
но самотен си в сърцето, знам.
И недей се вече заблуждава,
че ще бъда пак за тебе там.
Аз ще дойда, но ще бъде късно,
ще си от своя път тъй уморен,
ще бъдеш от любовта ми тъй далече,
ще се е превърнало сърцето ти в лед студен.
Но въпреки това ще те обичам,
напук на твойта ледина,
от теб не ще се никога отричам
 и ще стопля студа ти с топлина.
А тя по-силна е от болка всяка,
която с теб съм преживяла
и ще се върна с таз топлина в мрака,
за да стопля душа вледеняла.
.........
Посветено на моето слънце!
И на всички други във вселената!

© Теодора Тт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??