ЗАЛЕЗ В ЕСЕННО ЖЪЛТО
Денят си тръгва без да бърза по небето
и нощен вятър роши жълти и мъгливи,
увиснали по клоните на старите дървета,
далечни облаци – космати лъвски гриви.
Върху ръба на здрача лъч от злато свети
с едно усещане за дъжд, за хладна влага;
на този залез есенен по кадифето
невидима сълза дъждовна тихо ляга.
В безвремието между светлото и тъмнината
по пергамента хиацинтов на небето горе
чертае странни писмена далечно ято, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse