ЗАЛЕЗИ

Прозорецът на моята квартира

към Залеза протягаше ръце...

Там вечер гледах как Денят умира

и затуптява нощното сърце!...

С пробойните и с дневната гълчава

оставах сам във тези часове...

Тогава сам човек със себе си остава,

на разговор си съвестта зове!

Вълшебните художници в небето

рисуват Залеза, със цветове!...

Тогава първите звезди в небето

притичваха от други светове...

Тогава чувстваш, че за тебе има

компенсации и  истински покой!

Че след горчилките, лъжите, грима,

и този свят, за мъничко, е твой!

Така спасен, от хора и от думи,

ти благославяш тия часове...

Преглеждаш пак изминатите друми

и си планираш нови върхове!

И тъй несетно разбереш, че има

красиви залези и в този век,

когато електрониката взима

романтика от  стария човек!..

Светът потъва в тъмнината

и хоризонтът се прибра в мен...

Оцъклят се звездите и Луната,

и  целият ландшафт е - променен.

Обикнах Залезите, добродушно.

Тъгувах за умиращия Ден!

Не исках вече Залез да пропусна...

Те просто бяха сраснали със мен!

Прозорецът  на моята квартира

към залеза протягаше  ръце...

На него всяка вечер аз се спирах,

за Самотата си, с  отворено сърце!