Останах сам, Боже, съвсем сам,
оставиха ме даже думите,
безцелно се лутам насам-натам,
ала болката си не мога да опиша!
Вечер излизам сам по улиците
и отивам някъде да гледам залеза,
отминават тежко нощите и дните –
отминават безцелно и безсмислено…
Няма нищо, това не пречи на сълзите
да се леят тъжно, като “Ниагара”.
Душата ми бавно, бавничко изгаря,
щом погледна те в очите, ...