Заливи

25 jun 2017, 14:26

Poesía » Otra

458 3 5

След бурите се много изморих.
Тъй дълго ме подмятаха пристанища.
Сега омеквам в ниските вълни.
И утаявам себе си на пясъка.

След бурите остава тиха нощ
под вечния спектакъл на звездите.
Очи закривам с бялото крило.
Перата му потрепват от въздишката.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Иржи (Ирина Филипова)

2017-06-28T19:52:32+03:00

В краткия ти разказ има много съдържание,Янче!Излъчва спокойствието от затишието....Хареса ми!
бялатишина

2017-06-28T19:07:53+03:00

Вие ме радвате! Благодаря.
Ilis (Алина Стоянова)

2017-06-28T16:25:41+03:00

Радостна съм, че се запознах с поезията ти! Красиво стихотворение!
Izumrudkata (Катя)

2017-06-25T21:50:46+03:00

"След бурите остава тиха нощ
под вечния спектакъл на звездите.
Очи закривам с бялото крило.
Перата му потрепват от въздишката."
Поздравления за хубавия стих!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-06-25T21:08:34+03:00

Много нежни, изящни стихове! Браво, Янче!