Как искам да продам сълзите си,
на някого без чувства,
на някой, на когото биха били нужни.
За миг да ги заложа в някоя заложна къща
и усмивка да наложа на устните си тъй красиви.
За малко радост да усетя,
за мъничко да съм щастлива,
че от този свят като си ида,
“Що е щастие?” да съм разбрала.
И искам ти да ме запомниш с тая усмивка еднодневка,
макар за кратичко при мене тя да бе отседнала,
а не като разплакано хлапе, ...