24 mar 2011, 23:51

Заложник 

  Poesía » Civil
572 0 2

Как се разказва –

            от сутрин до пладне,

че нищичко нямаш,

че в нищо не вярваш.

В килер запокитил

              едно прашасало знаме.

СВОБОДА!

                     – чрез смъртта.

Едно смутено послание.

 

Все някак обядва се

                  с превързано рамо.

И все някак затварят се

откритите рани.

На един плътта заздравява,

но какво му остава

                               на другия,

себе си виждащ в нишаните.

 

Отвътре разяден,

живот, лишен от внимание.

Лишен от същност и смисъл –

живот, живян без желание.

Пришит, закърпен

                             към дните ни,

скимтящ в ръждясал пълнител –

духът се слива с куршума...

… за да не стане мъчително.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??