Zaman

18 jun 2012, 10:00

Poesía » Odas y poemas

794 0 3

Навсякъде пукнатини и нещастие,
навсякъде лъчи и блясъци,
черни мигли под очила,
розови нокти - самотна дъга.
Но той не чува, не разбира
колко ярост има в теб,
единствено със сенки идва
и ти искаш да умреш.
Но не от живота да изчезнеш,
нито вечно да заспиш,
просто себе си да намериш
и да си простиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Zaman

Искате да прочетете повече?

Propuestas